- За мен едно уиски - поръчах без да мисля, махвайки с ръка.
Напоследък много прекалявах с уискито... Бях се пристрастила и като че ли не можех да изтрезнея; по цели дни всичко се люшкаше и времето летеше със скоростта на светлината. Когато реша да си легна, вече бе станало време за ставане, а аз не можех да разбера къде по дяволите ми бяха спомените от въпросния период. Гадно.
Добре че беше Елена да ме изкара малко от алкохолната дупка, в която бях изпаднала. Ако не ми се беше обадила, пак щях да ида и да си купя някоя бутилка, в чиято компания да прекарам деня, вечерта и част от нощта - другата част щях да спя. Ужас... В какво се бях превърнала?!
- И само това - допълних, щом видях, че сервитьорката стоеше при нас, явно чакаща да си поръчам нещо за ядене. Щом разбра, че щях само да пия, само повдигна вежди и се отдалечи. Аз фокусирах вниманието си върху нашият малък кръг на внимание. Надявах се Елена да не бе забелязала огромните тъмни кръгове под очите ми и рошавата коса, която дори не бях сресала. Изглеждах ужасно, като някоя пропаднала наркоманка, това ми беше ясно, но изобщо не ми пукаше. - Ти се сети за мен, а? - засмях се, поглеждайки Елена с уморените си очи. Извадих кутия цигари и си запалих една, всмуквайки дима... Вдигнах циграта на нивото на очите си и я погледнах. Преди месец не пушех. Мамка му, имаше нещо наистина сбъркано в мен.