Героите на администраторите и модераторите

Тук могат да пишат само администраторите и модераторите!!!

1. Име:

2. Прякор:

3. Години:

4. Дарба (ако е вампир):

5. Външен вид:

6. Характер:

7. История:

8. Допълнително: (не е задължително)

9. Снимка:

Име:Едуард Кълън

Прякор: Просто Едуард

Години:Човешки-18,Вампирски- 1500

Вид;Вампир

Дарба: Четене на мисли

Външен вид: Едуард освен своята специална дарба има и необикновено красива външност. Той притежава много бледа и светла кожа, студена и корава като мрамор,когато е ядосан и жаден очите му са черни,но
когато е в добро настроение и не е жаден са златисти.Притежава също невероятни бързина и сила.Има кафява коса.

Характер:Той е приятен човек.Обича да общува с хората и е много импулсивен.Той може да е твой приятел но и най-големия ти враг.Обича да получава всичко на готово.Едуард може да бъде както много добър така и гадняр с хората.Но въпреки това е добър човек.Понякога е лесно избухлив.

История: Едуард Кълън — вампир, създаден от Карлайл, на възраст 110 години, роден е 1901 г. в Чикаго, живее във Форкс. Той и семейството му се преместили от Аляска преди няколко години. Живее в голяма къща в покрайнините на Форкс заедно със семейството си — Алис , Джаспър , Есме , Карлайл , Емет , Розали.Винаги на 17 години. Боледува от инфлуенца(испански грип), преди да стане безсмъртен, майка му, Елизабет Мейсън, (също боледуваща от тази болест) моли Карлайл — лекуващия я лекар — да спаси сина й на всяка цена. Карлайл го създава, като го ухапва. Едуард е първият член на семейството на Карлайл, към което по-късно се присъединява и Есме. Едуард е отличен пианист и има дарбата да чете мислите на околните в радиус от 2 километра, с изключение на Изабела Суон.

Допълнително-

Снимка-

И аз те одобрявам!!

1. Име:Елена Гилбарт

Прякор:Ели

Години:Човешки-20,Вампирски- 1200

Вид;Вампир

Дарба: Четене на мисли

Външен вид:Елена има дълга и кафява коса.Тъмно кафяви очи.Висока е един метър и 65.Тя е висока и слаба.Има тънки и дълги раце.И дълги но слаби крака.Обича да носи дрехите си по мода.Обича да носи косата си повече пусната от колкото вързана.Почти винаги е осмихната и весела.

Характер:Елена може да бъде както добра така и лоша.Тя може да съсипе някого но това може да стане само ако някой наистина много си го е заслужил.Елена може да бъде най-добрият ти приятел но и най лошият ти враг.Винаги държи на думата си.Когато си наоми нещо не спира докато не го постигне.Би направила всичко за приятелите си.Хората я смятат за откачалка но всъшност е много приятен човек.Би направила всичко за приятелите си.

История:Елена е родена в Америка там тя живее с майка си и баща си.Когато тя става на 9 майка и омира от рак.Така тя остава само с баща си.След една година бащата на Мелеса я оставя в дом за сираци,и заминава за Италя.Когато баба и разбира че е оставена в дом за сираци започва да я търси по всички домови.слис дълго време търсене тя я намира и я взима при себе си.Когато Мелеса става на 17 започва да си търси свое жилище.След няколко години търсене тя намира подходящото в Мистик Фолс.Там тя започва работа като сервитйорка но разбира че тази работа не е за нея и се отказва.

Допълнително-----

Снимка:

Одобрена си !!!

Одобрена си Кат.

Име:Емили

Години:17

Раса:Вампир
Сили:Пирокинеза

Външен вид:красота, нежност, обаяние... Всички тези думи наистина могат да опишат едно красиво създание. В случая това създание трябва да бъде Емили. Някой ще си помисли, че това е проява на нескромност и че едва ли не е опит да се опише едно съвършено момиче. Ни най малко. Емили наистина е много красива с нейната Кестенява коса и тъмносиви очи, но това, че има един наистина страхотен външен вид не означава, че като личност тя е идеална. Напротив... но това малко по нататък в описанието. Бели зъби, хубаво тяло с чудесни пропорции, гладка и чиста светла кожа, една наистина очарователна усмивка, дълга и чуплива руса коса... Да, това наистина описва Емили. При това най-точно, ясно и стегнато. Колкото и скромен да се опитва да бъде човек, не може да не го признае. Естествено глупости като "красотата ще спаси света" не са особено верни. Красотата не може да спаси света, тя може само да го направи едно по-приятно и добро място за живеене, но нищо повече. Точно поради тази причина е хубаво човешката скромност да не минава определени граници. Ето защо описанието на Лекси не е никак скромно. Естествено когато казваш нещо без да мериш скромността си, то трябва да бъде абсолютно вярно. Но все пак да се върнем на описанието на Емили. Небрежност - това е думата, която най-точно описва стила и. Тази небрижност обаче си има граници. Когато се налага да изглежда по-добре, Емили наистина се постарава да добие нужния вид...

Характер:
За да опишеш всяка една черта от характера на даден човек, сигурно няма да ти стигне цяла книга. Но естествено това не значи, че не можеш да се опиташ да предадеш поне малка част от необятния океан на характера. Детайлите са важна част от живота на един човек. Някои хора се раждат с изключително ценната способност да се вглеждат в тях и да забелязват и най-малката подробност, а това е изключително важно.Емили обаче за жалост не беше такъв човек. Тя вижда само най-очевидното, най-същественото и най-важното. Но красотата на детайлите остава необятна за съзнанието на момичето. Песимист или оптимист? Защо трябва да избириш как да гледаш на живота си?! Ако всичко е розово, приятно и хубаво за теб, ти няма да можеш да обърнеш внимание на проблемите си. И то само защото си мислиш, че нямаш такива. Ако мислиш обаче, че всичко в живота ти са само и единствено проблемите, ще пропуснеш красотата на хубавите мигове. Точно по тази причинаЛекси не е нито едно от двете. Сигурно това, което си мислите е, че думата, която ще използвам е реалист. Е, ако наистина е така, бъркате. Да си реалист е дори по-лошо от това да си песимист или оптимист. Така просто не виждаш нито хубавите, нито лошите неща виждат само живота. Ако вземем примера с чашата - как песимистите я виждат наполовина празна, а оптимистите наполовина пълна, то реалистите не виждат нищо, те виждат само чаша с вода, нищо повече. Ето затова Емс просто си живее живота и когато е нужно се радва и изживява хубавите си мигове, а друг път помисля сериозно над това как да се справи с трудностите. Да, за такъв вид хора, а те не са малко, няма точно определение. Но всъщност не е и нужно...
История:
Преживяла съм болка. Прекалено много болка, за да я описвам, защото ще си причиня още повече. Изляла съм толкова много сълзи. Повече, отколкото един човек за целия си живот. А съм само на двайсет и една. Животът е прекалено несправедлив към мен. Той е несправедлив към всички, които са справедливи и почтени към него. Сякаш им го връща тъпкано. Проблемът беше, че не знаех почти нищо за себе си.
Бях родена точно преди двайсет и една години, на осми май в един малък град, намиращ се в предградията на Оксфорд. Майка ми и баща ми...не ги познавам. От малка бях захвълена на улицата. Помня, как се молех на хората за един грош, за да мога да си купя късче хляб, как се събуждах в пет сутринта, за да отида първа на градската чешма, защото нямах възможности за каквато и да е било вода. Но явно съм имала малко или повече късмет, защото един ден видях един човек, който носеше шапка, закриваща лицето му. Подаде ми парче шоколад и се усмихна едвам забелязано. Аз се поддадох на изкушението и се доближих, не мислейки за последиците.
Май това е най-умното нещо, което бях правила някога. Това се оказа един от най-богатите хора в Англия - Джейсън Уикет. Заведе ме в имението си в едно закътано местенце, където няколко прислужници веднага ми поднесоха топла супа, а след това ме заведоха в една голяма спалня, дадоха ми чисти дрехи и ме изкъпаха. Той ме осинови. Беше моят баща, когато дори и родният ми баща не беше такъв. Отгледа ме и ми даде покрив над главата. Обикнах го, да. Той беше единственият ми близък човек. Единственият, на когото можех да се доверя, да разчитам.
Станах на осемнайсет. Джейсън плати образованието ми, дори започна да издържа собствената ми квартира. Докато един ден не получих обаждане, че срокът за плащането на наема ми изтича. Странно. Джейсън винаги плащаше в началото на месеца. Опитах да се обадя, когато ми вдигна един познат глас - на една от прислужниците. Попитах къде е баща ми, когато ми съобщиха, че е починал. Не. Не. Не можех да го преживея. Не исках. Тогава с наследените пари започнах да пътувам. Няколко години след това, бях превърната във вампир. Това май беше събитието, което преобърна вечния ми живот. Сложих онази тъмна маска на лицето ми, която не разкриваше каква съм всъщност. Представях се за корава, непоклатима и никой не знаеше какво всъщност се крие под тази маска.
След много време дойдох тук.

Допълнителна информация:

Одобрена си,ти си новия ни модератор!

Мерсии